МЕРАКЛАНДЍСВАМ СЕ, -аш се, несв.; меракландѝсам се, -аш се и меракландѝша се, -еш се, мин. св. меракландѝсах се, св., непрех. Простонар. Обхваща ме желание, мерак за нещо; пожелавам, вмерачвам се. Тя [Катка] разигра оперетката „Тайните на харема“, в която представи ролята на одалиската и дори увлече и мъжа си, меракландисал се да бие тъпана в оркестъра. Д. Вълев, 3, 54. — А пък аз научих, че мома те е искала. Или са ме излъгали? Имаше такова нещо — .. — Мариница се беше меракландисала да ме сватосва .. Ама тая няма да я бъде. Ем. Манов, ДСР, 218. Важна е архитектурата едно време се бях меракландисал да ставам архитект. РД, 1960, бр. 255, 2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)